НДК, Ларгото и Интерпред имат качества да станат обекти на културно наследство
Изследване на УАСГ по поръчка на "Софияплан" включва над сто обекта на територията на Столична община
НДК, комплексът от сгради на Ларгото, комплекс на държавна резиденция “Бояна”, хотел “Маринела”, театър “София”, държавна резиденция в Банкя, зала “Универсиада”, Световен търговски център “Интерпред”, Министерство на външните работи, зала “Фестивална“, хотел „Родина“ са сред обектите с най-отчетливи качества на културно наследство. В същото време те са и в най-голям риск от загуба на ценността. Това показва изследване на общинското предприятие „Софияплан“ и Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
То е идентифицирало над сто ценни образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община, които може да бъдат предложени за културно наследство. Изследването е възложено от Софияплан на екип от УАСГ на базата на заложената в редица стратегически документи на Столична община нужда от целево изследване на подобни обекти и определяне на значими образци от него, които да бъдат защитени със статут на културна ценност. То е част от дългосрочната едноименна инициатива “Ново архитектурно наследство” за идентифициране, защита и популяризиране на значими образци в българската архитектура, създадени след Втората световна война.
В резултат на проучването е изготвен йерархизиран дълъг списък с над 100 обекта, сред които има сгради, комплекси, градски структури и пространства, паркове, архитектурно-скулптурни ансамбли и други. За 15 единични и един групов обект са изготвени подробни аргументации за културна значимост по реда на Закона за културно наследство (ЗКН). Предложените режими не изключват възможностите за осъвременяване и развитие на обектите, а предлагат възможни бъдещи намеси, които да позволяват съхранение и използване на ценността му.
“У нас към момента има много малко архитектурни обекти от по-новата ни история със статут на културна ценност и само един от тях — парк “Камбаните”, се намира на територията на Столична община. Това поставя в риск потенциално ценни образци от близкото ни архитектурно минало в територията на цялата страна”, обяснява Даяна Николова, архитект, специализирана в културното наследство, в екипа на "Софияплан" и координатор на проекта.
“От друга страна, редица проучвания, анализи и стратегии посочват, че София и България трябва активно да работят за съхраняване и популяризиране на архитектурния пласт от втората половина на ХХ век”, допълва тя.
“В момента инициативата е в етап на публично представяне и обсъждане на резултатите от проекта. Представители на екипа провеждат срещи със собствениците на сградите, администрацията на Столична община, институции, браншови организации и различни заинтересовани страни с цел събиране, анализиране и отразяване на обратната връзка по проекта”, разказва гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева от изследователския екип и преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ.
“Предстои регистрация на сдружението “Ново архитектурно наследство”, в което ще работим с институциите в полза на собствениците на сгради от новото архитектурно наследство, за да покажем и утвърдим повече възможности за тяхното бъдещо съхранение, развитие. И че можем да съхраним ценността на тези сгради, като едновременно ги интегрираме все по-добре в многообразната ни градска среда и обществен живот на София и България”, добавя гл. ас. д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик от WhATA и преподавател в УАСГ.
По статията работиха: Божидарка Чобалигова, редактор Десислава Попова
източник: www.investor.bg